шкембе-чорбасЪ по батпепевски

откак кръчмето „жеравна“ (софиянци сигурно го повнят, а и по-старите столичани, вероятно) хлопна кепенци и се превърна в бутик за парцали ли, за чепици ли, в чейндж бюро ли – абе у софето нема къде човек да апне едно свестно шкембе. оня ден, например, ми се дояде, ама ван-ко (закойто, ако се не лъжа, съм писал вече) далече, а и неговото шкембе не винаги е добро. а в маалата има две кръчмета, дето готвят такваз чудесия – и двете, обаче, затворени. европейски директиви, дейбиш.

брях!

ето защо бате ви, както в добрата стара казарма, реши да вземе нещата в свои ръце.

седмичен преглед

странни неща се случват в абсурдистан напоследък.

– че то кви неща да се случват в абсурдистан, бре! – ще речете вие и ще бъдете напълно прави. както винаги.

търсения 1/2010

Покрай г-жата Желева и другите патиланци-гербери се присетих колко прост народ сме. А като гледам част от коментарите, които кака ви Бу предизвика с нейните радости около това, че е жена, съвсем се убедих в това. Викам да турнеме точка с търсенията, довели някой от читающите тоз блог до неговите порти:

смъртта се усмихва

така ли? все още не съм виждал.

бургаски речник

изключително полезно пособие. йеле пък ак си на гарата – ина удъ ни мой си рекнеш. за ткси да не говорим – трябва да владееш мургавия бургаски диалектус, иначе минаваш в другата тарифа, а може и да те заколят.

жена ми на жената на брат ми

абе, вие да не сте в някъв турски/бразилски/цигански сериал. я дай пак, че нещо не можех да ти прослЕдим мислата.

как се вика на жената на брат ти

е все пак недей да й викаш „чшш, краво!“

коментар

коментарът ми на поста на Блу ще е дълъг. предполагам, обаче, че хранителните ви запаси в чантите, жабките, както и оня отдавна отворен пакет със семки ще ви стигнат.

хубавото на жената в тебе, блу, съм го открил отдавна. лошото още по-отдавна съм го открил.

но не е там въпросът.

харесвам вашите мисли, блогове, дупета. да, ако вие се срещнете и се разцелувате – никой няма да ви нарече лесбийки. ако аз се разцелувам с приятели, обаче – ние сме педерасти.

нещата са сбъркани в нашето общество. ето защо с открито сърце подкрепям начинанието ви, колкото и да е грешно. защото е против феминистките. или поне аз така го виждам. или поне така ми се иска да е.

никога мъжете не сме били извор на сила. изворът на сила винаги са били жените, ние просто сме… грубата сила. или както и там да го наречете. абе… робите. въпреки всичко, което денонощно вършите с меките си, нежни ръце. въпреки факта, че има мъже, които ви бият. въпреки… всичко.

да.

и който мъж не го съзнава …

е, глупаци има навсякъде.

ние, мъжете, сме изчезващ вид – истинските жени го знаят много добре. а най-тъпото е, че това е факт, за осъществяването на който имат пръст самите жени. ако не ми вярвате мога да приложа факти.

дами, вие давате ли си сметка каво ще се случи в света, ако няма татковци? ако просто извличате гени и ги влагате в яйцата си? ако няма бащиния „чичо петьо“, няма приказки, няма майтапи?

като член на един изчезващ вид – не тъжа. щом е изчезващ значи е слаб и трябва да отмре. но!

докато съм жив ще чета на дъщеря си, ще я съветвам и ще се опитвам да си говорим … сериозно. а когато се налага и ще я поплясквам. пък нека съм изчезващ вид. дъщеря ми, обаче, ще е истинска

ДАМА