малката и тази година не можа да ме познае, т.е. да се разочарова.
май и тази година успях.
а ето откъс от една разкошна статия от един разкошен сайт. обичам ги тия хора!
Архив за декември, 2009
младите кво праят, освен че си дърпат пишките. що не ги фанат тия китари и да ни покажат кой какво може – баси, все дъртите ли ще показват, че (все още) могат?
– къде одиш бе, пич, да му Еба майката!?
– аабе, дОма съм си, зАеби! ма вчера клахме прасето, носим ти тука триесе кИла мЕсо, че мноо кльощаво излезнА тая година, дееба мааму.
– бе я му Еби майката, влизай…
(из дружески дискурс между костинбродски бизнесмени)
******************
тати, тати! ти щастлив ли си, че дядо коледа ще ми донесе подаръци?
******************
снежната човекиня за първи път прави свирка на снежния човек.
– е, как е? – пита снежния човек.
– мм, топи се в устата! – отвръща тя.
*****************
– а честита коледа! да сте живи и здрави и т.н., нали си знаеш!
– а за много години! да ви се враща!
– не се вика „за много години“ бе, това е като имаш рожден ден.
– глупости, така се вика на нова година.
– ма сега е коледа, не нова година бе, тикво!!
– е убаво де, воистина воскресе и на вас тогава!
(из приятелски телефонен разговор с човек, който е на почти толкова ракии, колкото и аз. също така и толкова активно невярваш, колкото и аз)
******************
– вуйче, какво да ви купим за подарък?
– лапма за хола от „амбиенте“.
– стига бе, ти знаеш ли къф гъз е шефа на „амбиенте“, нема да ви купувам лампа оттам.
– чакай бе, ти нали лампа ще купуваш, не шефа на „амбиенте“, кво. лампите му са хубави, гъза му не ме вълнува.
– не. секи път като ви идвам на гости и като видя лампата ще се сещам за него, не.
– добре тогава, купи ни отварячка за консерви.
– е откъде да ви я търсим сега тая отварячка, баси.
– ми в магазини „петра“ има, както и в „двата щъркела“.
(тоя идиот верно отишъл във въпросните магазини. по едно време звъни:)
– вуйче, тъкмо бех харесал една, отдоле пишеше, че е от 13-ти век, ама найш ква запазена бе, вуйче. качествено са ги изработвали едно време.
– е нищо де, зимай.
– е да, ама момата тука вика, че това отдоле на етикетчето не било годината на производство..
(из редица разговори с вуйчето)
****************************
тати, тати! виж!! имам си… сополи!!!
****************************
какво трябва да се случи, та българинът да започне да мисли с онова сиво, дето му е между ушите. вероятно батебойко требе да доде лично да му отвърти един тукат. или медито дуган лично да му събуе гащите и да му го навре.
вчера пропътувах 15.2 км. за 1.53 часа. средната скорост си я изчислете сами. и това защото беше навалял 3 см. сняг. заебах колата, както заебах и поне 50лв. приходи в семейния бюджет. с едни апапи се напихме по тоя случай и, нали съм софеАнец, взех метрото, щото там нема снек и си върви. после ръпнах петицата, щото тя пък е в собствен коловоз след руски паметник. е, кво да прая, дадох още два лева. кметицата рече, че нямало проблем, и пет лева да съм дадял.
срещу дадени лично от мене поне 52лв. изгубих един свой ден.
един ден от МОЯ живот. заплатих си го.
ебаси, ми то ако трябва да плащам за всички нещастия, които ми се случват – какво? вчера наваля 3см. сняг.
а утре?
| „Или ще папкаш и слушкаш, или те давам на Комисията…“ | ||
| Демократична заплаха на баба към шавливо внуче |
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ, КАРТОНЧЕТАТА И ЛИСТЧЕТАТА
–––––––––––––––––––––––––––––
Р Е Ш Е Н И Е № хх1/ 16.12.2009 г.
След като проучи и обсъди наличните мат’ряли Комисията
Р Е Ш И:
Установява, обявява и вменява в принадлежност лицето:
Три имена: Васил Иванов Кунчев
Дата на раждане: 18 юли 1837
Място на раждане: Карлово
Качество: Щатен служител
Структури, в които работил: Първи, Втори и Шести Отдел на Българската Легия
Завербувал го служител: майор Г.С.Раковски
Ръководил го служител: капитан Л.С.Каравелов
Оперативен прякор: Дякона
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството: БРЦК
Кариерно развитие: с помощта на агент Василий (псевдоним Вуйчeто), инфилтриран в Пловдивското епархийско училище, където минава курс по шпионаж, експлозиви и съвременни методи за водене на идеологическа борба. След завършването му командирован в Белград. Завербуван там той усъвършенства оперативните си умения. Прехвърлен обратно в България, се отдава на разпространение на идеи, противни на евроатлантическите ценности и насочени към премахването на демокрацията в страната. Занимава се с рекет на прогресивните български бизнессреди, насъскване на мирното население срещу властта и нарушаване на етническото спокойствие в държавата. Организира дълбоко законспирирана терористична мрежа. Подклажда недоволство и проповядва отречени от световната общественост лозунги като: „…свята и чиста Република…“, „… светлий комунизъм…“ и други. Изтъкнат организатор и ръководител на Възродителния процес. След разбиването на престъпната организация от Органите инсценира обесване и потъва в дълбока нелегалност, в която пребивава и до днес. Въпреки усилията на властта все още се появява тук-там по читанки и учебници.
Последен известен адрес: църквата „Света Петка Самарджийска“, София
Последна известна конспиративна квартира: пл. „Васил Левски“, София
Съучастници:
М. Преображенски-Миткалото – нелегален разпространител на подривна литература – „История славяноболгарская“, издирван от данъчната полиция.
Х.Б. Петков, широко известен сред футболната общественост. Обвинен в отвличане на параход и в противозаконно изкачване на връх Околчица. Писал някакви стихотворенийца, докато киснел по баровете в Гюргево.
И.М. Вазов, сътворил идеологическа програма на групата под заглавието „Епопея на забравените“. Автор на националистически пасквили – „Аз съм българче“ и други. Полузабравен, благодарение на преструктурирането на общественото мнение и скромните усилия на сия Комисия.
Н.А. Хайтов, биограф на лицето, опитвал неуспешно в продължение на години да създаде романтичен ореол около него и проповядвал отречени от демократичната наука „истини“. Дори отвореното общество не успяло да му затвори устата.
Агент Кунчев – Дякона е обявен за национално издирване. Всички граждани, притежаващи информация за него са задължени да я съобщят веднага на НСБОП, НСХОП или НСТРОП, по избор. В случай на несъобщаване, наказанието е немедленно публикуване на досието на несъобщилия. Длъжни сме да уведомим наивниците, които си мислят, че нямат досие – имате, граждани, имате…
Потпис:
Иванчо х. Пенчович – шеф на Комисията
Даскал Фратю – връзки с прогресивната общественост
Иванчо Йотата – компютърна обработка
–––––––––––––––––––––-
От Дон Кикот
глобалното затопляне си има и добрите страни.
вие нали знаете кое е това същество, което си завира дини в гъза?
оо, да!
едни от малкото оцелели динозаври рекс ще разтресат софето послучай рождения ми ден. ацедеце. ако някой пропусне това събитие – да се сърди на себе си. имам предвид рождения си ден.
свежарите грийн дай, които на този етап си завират само портокали – също.
от rhcp , които не познавам лично и не знам какво точно си завират, още чакам потвърждение.
пп
у нас могат да нощуват не повече от 17 човеци, изпробвано е многократно. дотук заявките са 22. теоретично (ако изхвърлим по-голямата част от мебелите) би могло дори да се получи. брато, вуйчето и консилиере също са претъпкани.
но пък нищо не ви пречи да спите и в борисовата градина щом толкова ви се спи, нали?
– ми аз се насрах – вика спиро, бърникайки си из джобовете.
– ми като си се насрал ще си го избършеш – злобно гледам аз как си бърника из джобовете. – ще работиш в неделя!
– аа, не сме се разбрали така, шефе! аз в неделя съм с пенчовите на риба, ше дупчиме леда, от две седмици сме се уговорИли. в трудовия ми договор не влизат такива клаузи – да работим и неделята!
никога няма да забравя другарката Миленкова. преподаваше ми български език и литература в началното училище. застаряваща дама (поне тогава така ми се струваше), която вместо да ни кара да зубрим искаше да мислим. беше ходила с мъжа си в чужбина (по онова време това беше изключителна рядкост), откъдето си беше донесла едно касетофонче (също изключителна рядкост). японско, с дигитален часовник отгоре, чудо на чудесата. та с него дамата ни учеше на дикция и динамика на изговора. понякога пускаше и парчета на пепино галиарди и разни други. ама това само когато забележеше, че ни е писнало от акути и спрежения. тази дама пишеше шестици на зубърите, щото са си назубрили всичко чудесно, но със същия размах пишеше шестици и на тези, които можеха да мислят. жалко, че не си запазих тетрадката с преразказите, целите осеяни с червено, под чиито редове пишеше:
Отличен 6
от сергей лукяненко.
задължителен!
и не заради разказваческите му способности. не и заради сюжета, въпреки че и двете са на ниво. а и преводът не е лош, като се замисля.
разсъжденията ме грабнаха.
Поразяващата култура на министъра
Всекиден.ком:
– Г-н Кадийски, как се решихте на тази крайна стъпка (да съди Вежди Рашидов за обида, б. р.) – все пак Вежди Рашидов е министър на културата?
Кирил Кадийски, поет, преводач, писател:
– Защо да е крайна. Нормална е. Вие как бихте реагирали, ако някой в публичното пространство ви нарече „тъпанар“, „ненужен човек“, „копеле“, „чалгаджия“? И то в битността ви на държавен служител – по това време бях директор на Българския културен институт в Париж. И какво значи „все пак е министър на културата“? Да не би министрите да не са длъжни да спазват правилата, да се държат като възпитани хора или да не би да се ползват с някакви привилегии по отношение на другите? С поведението си Рашидов е срам за българската култура – хамалският език, с който си служи дори като държавен служител, начинът на обличане, чувството за непогрешимост, невъзможността да изтрезнее. Като министър е двоен срам, защото не представлява само себе си, но и държавата. Най-пресен пример – пресконференцията на 2 декември след така наречената среща с представители на творческите съюзи. Може би ще ми възразите, че някои го наричат: „един от днешните апостоли на човеколюбието, от пророците на духа“, а други го определят като човек с „ярък публицистичен език“. Ако той е пророк на духа, значи българският дух не само е паднал на дъното, но е започнал да се заравя и в тинята, а яркият публицистичен език е явно на ваши колежки като Валерия Велева и Кристина Патрашкова, които от неговото мукане, сумтене и напрегнати опити да учлени разбираеми думи, с големи усилия успяват да скалъпят прословутите му интервюта.
Всекиден:
– Ако ви предложат някакво извънсъдебно споразумение ще се съгласите ли?
Кирил Кадийски:
– Сега вече – не. Аз бях този, който в няколко интервюта му предлагаше да се извини публично – нищо лошо няма в това човек като сгреши, да се извини. Мисля, че един министър от тоя кабинет вече направи гаф и се извини. Ще кажете – защо в интервюта, а не лично. На няколко пъти в качеството ми на директор (на културния център в Париж, б. р.), чийто мандат изтича, исках да се срещна с него като начинаещ министър, за когото ще бъде от полза да знае повече за неща, с които му предстои да се сблъска. Той категорично отказа да ме приеме. И чрез секретарките си, и чрез своя съветник Георги Трифонов, който имаше желание този въпрос някак да се уреди. Една от основните причини обаче да искам среща с Рашидов, беше да го запозная докъде е стигнал проектът с издаването на Вапцаров на френски, за което издаване – след публикуването на стиховете на Ботев в превод на Пол Елюар – бях получил карт бланш от бившия министър Данаилов и неговия заместник Иван Токаджиев. Използвам случая да уведомя българската културна общественост, че вината книга със стихове на Вапцаров в превод на Пиер Сегерс да не се появи по френските книжарници на 20 ноември, както вече бяхме фиксирали датата с издателя, повтарям – вината – е изцяло на сегашния министър на културата Вежди Рашидов. Как да му повярваш на такъв човек, че иска да направи нещо за българската култура, когато той руши и вече направеното!
batpep 
Последни коментари