по мъжки

подредих чиниите, измити от миялната машина. проснах прането, изпрано от пералната машина. в машината за хляб се пече вкусен самун, а аз отивам да готвя, ползвайки кухненския робот.

и се чудя – какво ли са правели мъжете в миналото?

нема кой друг

преди малко на масичката пред кварталното магазинче, където мЪжовете от маалата пием биричка преди да се приберем при любящите си съпруги, видех геле милицунеро. той не ми е най-любимият съсед, защото е корав дребен граовец, при това милицунер, а ние всички добре знаем основните характеристики на българските милицунери, които освен другото са и граовци.

но сега се потресох. да, аз – човекът, който претендира да е видял всичко на тоя бял свят, па и бая от черния, се потресох.

геле седеше в инвалиден стол и приличаше на счупена и лошо залепена кукла. за това, че беше отслабнал поне с петнайсет кила – да не говоря.

оказа се, че този човек е една от жертвите на пияния наркобос, който преди време с четиритонния си брониран джип размаза четирима човека в бояна. двама от тях умрели, а геле и още един се крепят някак на тоя етап.

понеже аз телевизори не гледам, пък вестници твърде рядко чета (предимно клечейки над попрогнили дъски с дупка по средата го правя), та затуй не зная как се казва дрогирания акохолен бос. предполагам обаче, че той вече е на свобода. е, то нали и геле вече може да излиза, кво?! – ще рекат някои.

бог да пази българия!

бездруго нема кой друг.

гордост

стаята на диването от този статус:

почти без викане и пердах премина към следния статус:

МНОГО СЪМ ГОРД!!!

сериалче

днес жена ми и шефа й (млад, образован мъж) коментирали, че в момента аз съм сам на работа с шефката ми, която всъщност е набор на жена ми и в момента с нея обсъждаме парфюма, който искам да купя на жена си, който и шефката преди е ползвала, но ето – сега ползвала друг. обсъдили и това, че ние с шефката може да ходим в командировка заедно другата седмица, защото нея я е страх да пътува сама. освен това обсъдили и факта, че шефката ми живее близо до нас и затова днес не й е проблем да ме метне с колата.

чудя се – докъде ли жена ми и шефа й са стигнали с обсъжданията?

дървената далавера

наскоро семейството ни се сдоби с канонче:

(наблюдавате реакцията след като обявих, че в мърляви къщи на гости аз не ходя 🙂

това е гледката на чашката рикия със салата, гледано откъм терасата 🙂

на режим макро 🙂

и тоз грозен израстък е на макро

ако към десетте кубика дрЪва прибавим и тридесетината метра дълбока канавка, прокопана в каменистата почва, щедро опасана с жилави коренища, може и да разберете нирваната, в която изпаднах към края на втория ден 🙂

беше страхотен викенд, нека да е лятооо, само да е лятооо…

обедно-следобедно

татии, аз послушно ще ида да те чакам в леглото, където гушкаш мама.
а докато не си дохъркал ще си чета ето тази книжка.

обявявам

конкурс за най-якото мъжко име.

условия:

– да е българско (предпочитам с прабългарски и тракийски корени, но може и славянски)
– да е кратко
– да звучи добре „на галено“

победителят в конкурса ще получи НЕВЕРОЯТНАТА възможност да пие бира с нас в някоя градинка, при това ще плати само бирите, които той е изпил 🙂

пп

Боян, Ясен и Явор не ми ги пробутвайте, нема да ви мине номера 🙂