първолаче

преди години никога не съм мислил, че това ще ми се случи. банално, ще речете.

аз не обичам деца. те те будят, когато най-сладко си спиш, настъпват те по най-болезнения мазол и вдигат врява. да оставим, че задават най-неочаквани въпроси и ако не отговориш релевантно – затапват те по най-жестокия начин. те са като хуните – унищожават това, което не им харесва.
утре моята малка Ния ще бъде първолаче. незная за нея доколко е тръпка, обаче баща й.. направоо…

никога не съм бил „послушно“ дете. не го искам и от нея.

но искам белИте, които ще прави, да ме вдъхновяват. след родителската среща искам да мога да кажа: ето това, дъще, аз немаше да мога да го измисля.

искам да ми задава въпроси, на които да мога да кажа – ами не знам, тати – ти ще трябва да отговориш.

и искам да ме запознае с гаджето си.

искам…

да си бъде Нията такава, каквато е :-)

Лулата

Огромна чест и огромна отговорност ми изсипа една моя колега.

Подари ми лула.

Тя е супер жизнена, готина, позитивна. Но Случи се така, че мъжът, извинете – Мъжът в живота й умря. И я остави сама да се справя. С Живота, Вселената и Всичко останало.

Но Тя не престана да се усмихва и продължи напред.

А онзи ден ми подари лула.

Да поясня – от известно време не пуша, но припалвам лула. Имам си една мъничка, спортна – приятели ми я подариха. Открих красотата на непушенето, както и красотата на пушенето на ароматни тютюни, в приятни компании, когато му е времето. Не ме корете – пушенето си е отвратителен, смрадлив и нехигиеничен навик, но на мене си ми харесва, Какво?!

Та – дамата ми подари лулата на починалия си мъж. Видяла, че попушвам лули и решила… не зная какво точно е решила, попитайте си я нея. Много мислила и решила, че мъж като мене заслужава тази лула.

Разревахме се и взех, че я взех.

Тежка, луксозна, скъпа лула. Но мръсна.

До такава степен мръсна и задръстена, че от три дена я кисна в спиртове и други препарати – няма изчистване!

Но днес, след всичките усилия, успях да я припаля. Почистена и натъкмена – лулата е страхотна!

Благодаря ти, мила! Това, което вие не сте успели да постигнете ще го направим ние :)

Бунтът на Уморените

Пред нас управници -

потни, потънали в грях

и във дебели възглавници;

оядени от

вековната злоба

на роба.

А ний – уморени

от години безпътица

с усмивки и шеги -

не ни е до игри.

старческо

аз съм стар човек – бил съм на всички барикади в София. много ви обичам, приятели, и искам да споделя няколко неща с вас:

първо сваляхме Луканов и шайката му, бая бой ядохме тогава. причините са многобройни, ако искате мога да ги изредя.
вие вероятно не ги помните тези времена, но аз помня. помня, защото по това време повечето от моите прекрасни приятели свиха куфарите и заминаха през девет планини в десета, през девет морета в петнадесето. оставиха ме почти сам.

след това имаше време, когато целият народ си взе глътка въздух, защото държавата я управляваха десни партии.

после сваляхме Виденов и шайката му, бая бой ядохме тогава. причините са многобройни, ако искате мога да ги изредя. вие вероятно не ги помните тези времена, но аз помня. помня, защото времената на Луканов и Виденов убиха майка ми.

после дълги години плувахме в безвремие. уж нещо се случваше а всъщност нищо не се случваше.

а сега сме тръгнали да сваляме шайката на Станишев. бой никакъв не сме яли, поне засега.
причините ги знаете. и няма какво да помните.

но вие сте млади и не знаете. въодушевени от осъзнаването колко сме силни, очаровани от красивия ни протест, замяни от духовността, която струи от всички нас, вие не си давате сметка за един простичък факт:

КОМУНИСТ И ЦИГАНИН РАЗБИРАТ САМО ОТ ГЬОСТЕРИЦА. МАРИЗ. КЬОТЕК.

истината е, че само с красота, духовност и шеги няма да стане. те чакат времето да ни смачка – да ни писне да висим по площадите, да се сплескаме от жегите, да отидем на почивка, да се захванем със занемарените си проекти… да им опразним площадите, за да могат да продължават подмолните си, мръсни дела.

ако нашият мирен и красив протест постигне нещо – това ще е първият такъв протест в човешката история, който го е направил.

ще ми се да е така, но едва ли.

***

днес бях на рожден ден при баща ми и не се скарахме.

или той е помъдрял, или аз съм остарял.

вълче време

едва ли е необходимо да разправям колко хубав беше концертът снощи – ФСБ винаги са правили страхотни концерти. но и този път бях впечатлен – музикантът се казва Румен Бояджиев – син и е вероятно най-якият (във всички смислове) млад барабанист под това старо Слънце.

безгрешен. мъжкар. Музикант.

пиша това с дълбока благодарност към късмета ми (в лицето на любимото Зи Радио), който ме обдари с два гратиса, поради което Ния успя да заспи на първия си рок концерт, а Вуйчето втвърди убеждението си, че е дърт :)

а който не дойде – нали си знае..

ФСБ

тези хора вместо да се правят на мъченици и с поза да си качват показно албумите в интернет, да бяха издали едно читаво DVD с този прекрасен концерт (след като, обвити във величие, направиха само три); лично аз щях да закупя двадесетина диска и да ги разпратя на приятели по света:


dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

април 2014
П В С Ч П С Н
« сеп    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

дари живот!


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.