Хвърчащ човек

една епоха си отива, идва друга. и ние с нея си отиваме – нормално, такъв е редът на живота. а дали ни харесва… кой го е еня?

никога няма да забравя – преди мноого, твърде много години… бях хлапе, трети-четвърти клас. тръгнахме с колелетата от Света Неделя и трябваше да се сберем на Попа, ама всеки по различен маршрут – ако двама се срещнат по пътя – горят. и аз се пуснах през задните дворове – любима дестинация, бях им изучил тайнствата още при игрите на фунийки. та реших аз да се шмугна между кооперациите и в един двор преди „А. Кънчев“ качествено се пребих в един бордюр, джаснах си коляното в рамката на балканчето и седнах на плочките, да си се самосъжалявам. към мене се приближи дребно старче, седеше на една от пейките в дворчето:
– Какво стана бе, юнак?
– Ми пребих се – замалко да ревна.
– Е, случва се – сериозно казва дядката – а може ли да направя едно кръгче?
и тогава за първи и единствен път се срещнах очи в очи с Валери Петров – познах го, защото мама ми беше показвала нейни снимки с него…

Хвърчащите хора

Валери Петров

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо – стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен ‘Фиат’.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

преди години..

преди толкова много години.. седяхме с Дедо в задния двор и се чудехме кой какво да напише на ученическата си чанта.

- аз на моята ще напиша PINK FLOYD – заявих.
– и стена ще нарисувам!

- е, тогава аз ще напиша E.L.O. на моята – рече Дедо.
– и нищо няма да рисувам.

аз стена не нарисувах тогава, понеже нищо никога не съм могъл да нарисувам. Дедо, който е страхотен художник още откак се е родил, също нищо не нарисува, но после изрисува цяла тетрадка с някакви същества, лайноядци ги нарекохме, която аз изгубих някъде из бурите на живота. рисуваше и ноо яки цицорести мадами по чиновете, обаче даскалите ни хванаха и трябваше да ги изтрием всичките.

ей такива некви :)

Почивай в мир!

вчера най-страшното, което видях, не е младият инженер, който погребахме. дори не е младата вдовица и детенцето, които той не може да обгрижва вече.

всичко се корени в нелепото информационно табло. (надявам се да не знаете, че на Централни софийски гробища, точно над ритуалната зала има светлинно табло – същото като в КАТ – съответното лице и приемният му час). да оставим настрана омазаният червен килим, водещ към тленните останки и досадната лелка, която наратираше също толкова скучно, колкото и на сватбата ни.

зная, че не можем само да се раждаме, силата на Живота е в Смъртта. зная и че близките на Кермит са се постарали да направят най-доброто за изпращането му отвъд.

но моля – когато дойде моя ред недейте да мъчите мене и приятелите ми по този начин. не ми носете цветя – тогава те няма да ме радват. заровете останките ми в някоя долчинка, на майната си в чукарите – тогава ще зная, че сте отишли там, за да почетете паметта ми, не по задължение, по списък. и дори да не сте повече от един – все ми е тая.

почивай в мир, Жабок!
ние тука имаме още едно-друго да свършим – и пак ще сме заедно :)

първолаче

преди години никога не съм мислил, че това ще ми се случи. банално, ще речете.

аз не обичам деца. те те будят, когато най-сладко си спиш, настъпват те по най-болезнения мазол и вдигат врява. да оставим, че задават най-неочаквани въпроси и ако не отговориш релевантно – затапват те по най-жестокия начин. те са като хуните – унищожават това, което не им харесва.
утре моята малка Ния ще бъде първолаче. незная за нея доколко е тръпка, обаче баща й.. направоо…

никога не съм бил „послушно“ дете. не го искам и от нея.

но искам белИте, които ще прави, да ме вдъхновяват. след родителската среща искам да мога да кажа: ето това, дъще, аз немаше да мога да го измисля.

искам да ми задава въпроси, на които да мога да кажа – ами не знам, тати – ти ще трябва да отговориш.

и искам да ме запознае с гаджето си.

искам…

да си бъде Нията такава, каквато е :-)

Лулата

Огромна чест и огромна отговорност ми изсипа една моя колега.

Подари ми лула.

Тя е супер жизнена, готина, позитивна. Но Случи се така, че мъжът, извинете – Мъжът в живота й умря. И я остави сама да се справя. С Живота, Вселената и Всичко останало.

Но Тя не престана да се усмихва и продължи напред.

А онзи ден ми подари лула.

Да поясня – от известно време не пуша, но припалвам лула. Имам си една мъничка, спортна – приятели ми я подариха. Открих красотата на непушенето, както и красотата на пушенето на ароматни тютюни, в приятни компании, когато му е времето. Не ме корете – пушенето си е отвратителен, смрадлив и нехигиеничен навик, но на мене си ми харесва, Какво?!

Та – дамата ми подари лулата на починалия си мъж. Видяла, че попушвам лули и решила… не зная какво точно е решила, попитайте си я нея. Много мислила и решила, че мъж като мене заслужава тази лула.

Разревахме се и взех, че я взех.

Тежка, луксозна, скъпа лула. Но мръсна.

До такава степен мръсна и задръстена, че от три дена я кисна в спиртове и други препарати – няма изчистване!

Но днес, след всичките усилия, успях да я припаля. Почистена и натъкмена – лулата е страхотна!

Благодаря ти, мила! Това, което вие не сте успели да постигнете ще го направим ние :)

Бунтът на Уморените

Пред нас управници -

потни, потънали в грях

и във дебели възглавници;

оядени от

вековната злоба

на роба.

А ний – уморени

от години безпътица

с усмивки и шеги -

не ни е до игри.

старческо

аз съм стар човек – бил съм на всички барикади в София. много ви обичам, приятели, и искам да споделя няколко неща с вас:

първо сваляхме Луканов и шайката му, бая бой ядохме тогава. причините са многобройни, ако искате мога да ги изредя.
вие вероятно не ги помните тези времена, но аз помня. помня, защото по това време повечето от моите прекрасни приятели свиха куфарите и заминаха през девет планини в десета, през девет морета в петнадесето. оставиха ме почти сам.

след това имаше време, когато целият народ си взе глътка въздух, защото държавата я управляваха десни партии.

после сваляхме Виденов и шайката му, бая бой ядохме тогава. причините са многобройни, ако искате мога да ги изредя. вие вероятно не ги помните тези времена, но аз помня. помня, защото времената на Луканов и Виденов убиха майка ми.

после дълги години плувахме в безвремие. уж нещо се случваше а всъщност нищо не се случваше.

а сега сме тръгнали да сваляме шайката на Станишев. бой никакъв не сме яли, поне засега.
причините ги знаете. и няма какво да помните.

но вие сте млади и не знаете. въодушевени от осъзнаването колко сме силни, очаровани от красивия ни протест, замяни от духовността, която струи от всички нас, вие не си давате сметка за един простичък факт:

КОМУНИСТ И ЦИГАНИН РАЗБИРАТ САМО ОТ ГЬОСТЕРИЦА. МАРИЗ. КЬОТЕК.

истината е, че само с красота, духовност и шеги няма да стане. те чакат времето да ни смачка – да ни писне да висим по площадите, да се сплескаме от жегите, да отидем на почивка, да се захванем със занемарените си проекти… да им опразним площадите, за да могат да продължават подмолните си, мръсни дела.

ако нашият мирен и красив протест постигне нещо – това ще е първият такъв протест в човешката история, който го е направил.

ще ми се да е така, но едва ли.


dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

септември 2014
П В С Ч П С Н
« авг    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

дари живот!


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.