младите кво праят, освен че си дърпат пишките. що не ги фанат тия китари и да ни покажат кой какво може – баси, все дъртите ли ще показват, че (все още) могат?
Категории
- канончето (1)
- никаква (155)
- ниини вълнения :) (18)
- ново начало (11)
- оди (2)
- приказките на Шехерезад (68)
- простотийки (7)
- шипков мармалад (64)
- шътóкуа (51)
- мазнята (4)
- Ratatouille (8)
Blogroll
- deni4ero
- Тя
- аламинутите
- бу
- ветров. богомил ветров.
- виет ан
- гледната точка
- графът
- жоро пентаграм
- за тези, които обичат изобразителното изкуство
- за тези, които се притесняват, че са неграмотни
- за тези, които се чувстват европейци
- и още конкуренция
- изгубената България
- йели
- молиФчето
- не!новините
- неандерталецът
- нийли
- новините такива, каквито са
- озорените озарения на зори
- оптиМишо
- основната конкуренция
- още един хипар
- още конкуренция
- пипилотками
- поредният конкурент :)
- психиделниците ни
- психосоматизмът
- ролиращата жаба
- съразмишленикът
- читанка
- човекът, който знае що е то забриски пойнт
- шлемовеецът
Последни публикации
Последни коментари
Архив
- октомври 2018
- февруари 2016
- декември 2015
- август 2014
- май 2014
- септември 2013
- юли 2013
- юни 2013
- април 2013
- март 2013
- ноември 2012
- юли 2012
- февруари 2012
- януари 2012
- декември 2011
- ноември 2011
- октомври 2011
- септември 2011
- август 2011
- юли 2011
- юни 2011
- май 2011
- април 2011
- март 2011
- февруари 2011
- януари 2011
- декември 2010
- ноември 2010
- октомври 2010
- септември 2010
- август 2010
- юли 2010
- юни 2010
- май 2010
- април 2010
- март 2010
- февруари 2010
- януари 2010
- декември 2009
- ноември 2009
- октомври 2009
- септември 2009
- август 2009
- юли 2009
- юни 2009
- май 2009
- април 2009
- март 2009
- февруари 2009
- януари 2009
- декември 2008
- ноември 2008
- октомври 2008
- септември 2008
- август 2008
- юли 2008
- юни 2008
- май 2008
- април 2008
- март 2008
- февруари 2008
- януари 2008
- декември 2007
- ноември 2007
- октомври 2007
- септември 2007
- юли 2007
- май 2007
- април 2007
- март 2007
- февруари 2007
Е па…
То за това му се вика класика. Нещо, към което се стремиш, ама е недостижимо…
Абе който може, го може и на 100 години. 🙂 Дъртите с годините задобряват, ако е възможно на къде повече. 🙂
ама яд ме е бе, хора. не може толкова години нищо ново да не излезе под слънцето и свестните неща да ги правят едни и същи старци. това не е нормално просто. не че имам нещо против старците де, да не си помислите 🙂
Ами последните неща на Mastodon например никак не са лоши, ако си падаш разбира се по прог :).
Ами музиката сега е един бъркоч….. А питай някой от 18-20 годишните за Кридънс или Цепелин и само слушай 🙂 Току виж са почнали да ти разправят,че хаотичния битстрийм на тоновете е в пълна хармония с вселената защото и тя е хаос,та по този начин и ти се вписваш в нея…. Да не говорим за чалгата бита и ежедневието… Така е – няма музикална култура. Айде аз отивам да си пусна Fireball на 33 оборота 🙂
та да си продължа мислата – рокаджийския дух е страшна сила, вижте само бате гошо как пееше за циците на сестрите, които го обгрижваха след като му изрязаха тумора в мозъка. на гилън нам колко пъти му кълцаха гласните струни, аз не знам кво трябва да се случи, за да спре да пее, да му отрежат цялата глава сигур. стив вай няма хрущяли, свири с огромна болка, ама продължава. лорд отдавна го мъчи артрита, ама продължава да мачка. обаче само с един дух не става, има си необорими природни закони и физическото остаряване е един от тях. стив тейлър е алкохолно петно, ще го гонят от аеросмит. половината рок ветерани са болни от неизлечими болести. ричи е за връзване, оди с рицарски доспехи и се бие със силите на мрака. дейв гилмор е толкова дебел, че не мое да оди. ози и той ще мре и т.н. и т.н.
а достойна смяна няма.
не знам защо така се получава – дали пък материалния просперитет не ни довожда до духовна деградация…
мисля, че ние, които пишем коментари под подобни теми, сме на изчезване. последните мохикани, дет се вика. не че е лошо, просто констатирам 🙂
Нещо те е хванал песимизмът, баце. Е стига де! И ние деца имаме – не сме ги намерили в гората, все са прихванали нещичко от нас. 🙂 Ей ме на – моето чедо доброволно и с кеф ходи с мене по стадионите. Само на Плант и Пейдж не го завлякох, защото беше малко, ама сега не би ги пропуснало за нищо на света. 🙂
Средата, не възрастта е важна.
да, децата ни. последната надежда.
Така е БатПеп 🙂 frog’n’roll е права – средата е важна. Аз Пърпъл и Цепелин прихванах покрай баща ми.Покрай това ми хареса и Кридънс,Слейд и Сузи Куатро… Рокът си е култура,която няма да загине ! И както казва един популярен рокаджия и радио звезда – И НЕКА БЪДЕ РОК !
ндаа.. айде сега пребройте колко душИ коментираме тука и колко – под поста ми за циците/пъпките/енергото/олигофренията.
и после пак ще си говорим.
Еми то излиза, че никога не сме били кой знае колко, а ти скърбиш, че няма разширяване на ареала. 🙂 Ми няма – баш елит сме, хехеее.
Кво толкоз се депресираш – положението винаги е било такова, не е от вчера. Прескочи до форума на зи-рок, за да се поразтушиш малко. 🙂
То да сме честни, има много нови групи, които ми харесват.
Но явно си има етапи, в които се създават неща, които стават класика, след това има дълги периоди на затишие. Явно – природен закон.
БатПеп ти да не си в постКоледна и предНовогодишна депресия? А?
Както казва адаша собственик на пещера има и нови надежди (каkто в Star Wars 😉 ). Я да те поздравим с една класика та да се поухилиш
Я! Увеличаваме се бе, баце! Виж, Божовците били двама!
Оооо, стига мрънка! Уча се бе, бате, на 7-ми урок съм, вече знам 5 акорда и имам 4 песни в репертоара си. Кво искаш?!
кви депресии бе, хора, кви пет лева. нещо не ме разбирате.
начи аз знам към триста акорда. тендовагинит имам и на двете ръце – от недобро загряване преди упражнения. ама не е там разковничето. защото рокът се зачева в гаражите. и в мазетата на училищата. ако гаражите и мазетата глъхнат – това значи, че рокът е мъртъв. питайте ги всички тия от горепоказания клип откъде са тръгнали, та да седят сега с протритите си дънки и прокъсани фланелки, обречени на величие.
пак казвам – не мрънкам, не се оплаквам и не тъжа – просто констатирам.
снощи, баце, отиваме на поредната софра, млющим ракии и месища, мезета и туршии. домакините са чалгаджии, ама от готините – усмихнатите. понеже ние си ги знаем, че са такива, а и те знаят, че сме онакива, та за фон беха пуснали плазмата, дето е по-голема от варненския делфинариум, на неква си там музикална телевизия, дето крякат разни разцицорени каки. то пак си е чалга, ама се диша. всичко нормално.
по едно време с вуйчето решихме да се пофалим с билетите за кончерто на ацедеце на васил левски и почнахме да обсъждаме продуцентите кви са изроди, как при нас са без пари билетите, а в гресията ни одраха кожите и дрън-дрън. по едно време отрочето на домакините изостави филма, който си гледаше и се присламчи.
– тати, аре моля те да ме пуснеш да ида на тоя концерт! – той е на 12г. и сам няма право да ходи, а и билетите не са чак толкова евтини, все пак.
– не. нали ти предложих да ти купя билети за мухарем сербезовски (аз лично не знам кой е тоя, но както и да е), ти не щя. освен това си на 12 и без придружител не може! – отряза татито.
– тати, моля те бе, половината клас ще ходи на тоя концерт! само аз ли няма да ходя!! (те са строителни магнати и отрочето учи в свръхелитно училище)
вуйчето се трогна:
– вуйче, пусни детето, аз поемам отговорността, ще го заведа и ще ти го върна.
– не. дай да сменим темата.
Тедновагинит имал и на двете ръце ама мааш бира и кебапчета Бат Пеп,аз ако съм на твое място ще подаря един диск на Пърпъл или AC/DC на момчето. Или ще му запиша нещо с избрано от рока. Пък гледай какво става ако му хареса 😉 Така че споко.Гаражите и мазетата може на глъхнат,ама някой тавани подскачат яко
Та щом ще ходиш на концерта,живот и здраве след това ще чакам да прочета коментар къде ти е харесал повече – в гръцко или у нашенско.
Ми да – подари му нещичко на горкото чеденце. Аз миналата година подарих на 14 годишния си племенник от София билет за Металика, защото детенцето смънка с половин уста, че му се ходи. Даже понеже го купих късничко, билетът не беше за там, дето имахме с моето, та се жертвах, събрах ги двамата пред сцена, пък аз бях сама във втората половина на терена. Верно, изръсих се над възможностите си, ама то е, понеже ми е роднинче, пък и им виснахме 3 дена на гости.
Та, бате, направи някакъв жест, какъвто и да е. 🙂
като поотраснеш ше разбереш
Ще захъркам 😆
като поотрасна ще разбера – какво? че стив уинууд е мазнюга?
че аз това го знам от десетилетия 😆
хо-хо-хоо, какво, какво – за Дедо си Колега разбира се 🙂
а на Стив му дреме 🙂 хайде весела 2010 http://www.youtube.com/watch?v=nBFhvrAOFqY
хаха, честита да е.
забравих да кажа, че горецитираната песничка едва ли е класика, щото е от албума Purpendicular, а той е от 1996-та, със стив морз вече. замяната на ричи (който не е кой знае какъв виртуоз, но безспорно велик музикант) със стив (който пък може и да не е чак толкова велик, но е виртуоз) за мене лично е нова крачка напред, въпреки че аз не харесвам много-много спортисти от типа на стив, ингви и т.н. това се получава така, защото „помпането“ на стив принуждава и лорд да помпа, за да се получи оня вълшебен, типично пърпаляшки разговор между клавиш и струна. гловър, естествено е на висота, която могат да съзрат само дълбоко посветените в науката за хармонията люде. за пейс няма какво да говоря. мисля, че още не се е родил музикант, който да може поне да се доближи до умението на този човек да СВИРИ на тупани, не просто да ги млати. гилън е голям композитор, навсякъде личи неговия пръст, а и все още може да пее. е, не е като едно време, но пак е по-добре от ковърдейл. освен това ричи може и да беше най-големия майстор на рифа, но беше схематичен в хармонията и ритъма. сега пичовете са като отвързани, просто нямат никакви граници.
албумчето е мноо добро, препоръчвам го с чисто сърце. е, за нечие ухо може би е прекалено музикантско и тежко за слушане, но все пак не забравяйте, че пърпъл мнооого отдавна са доказали, че могат да къртят класации. дойде време да посвирят малко и за нас, ценителите 🙂
Ай честито, баце: http://www.klikshop.bg/product.php?articleid=815441
наскоро отивам аз да пазарувам некви неща за офиса в „офис 1 суперстор“ и що да видя – цяла стена с книги за рока! включително енциклопедия на рока, както и гореупомената книжка. ей, в тази търговска структура има некой с болен мозък, да иляди в добро здраве! тогава не си купих поради плашещите цени.
тези дни, обаче, се случи така, че бяхме на гости при едни приятели на вино и китарки и успях да си изпрося от домакините „белези“-те за временно ползване.
чудесна книга! и не защото е някакъв върх в литературата, а защото сега музиката на ред хот ми е някак… по-бистра. или нещо такова. книжката се чете на един дъх, въпреки че е насочена повече към личния живот на антъни кийдс, отколкото към историята на музиката, но пък това … не е ли едно и също всъщност?