оня ден некъф ненормал (беше с пасат, не с голф – има прогрес!) ме тресна, излизайки от незнайна безименна уличка и избяга. тоя човек се оказа христоматиен карък, щото при удара в нашата Матилда му падна предната броня (е то всъщност почти половината му кола се разпадна де) со се регистрационната табела. и понеже аз съм пич, а ние пичовете с регистрационни табели и врътливи бягащи педерастчета не обичаме много да разговаряме, та затова се обадих където и комуто е нужно и, каквото и да ми струваше, зачаках КАТ. при минус пет и прииждащ празник.
не щеш ли, КАТ дойдоха след по-малко от два часа и ако трябва да съм абсолютно точен – след час и десет минути. съвсем изненадващо момците беха коректни, дори приблизително забавни и съвсем не се опитваха да ми се правят на страшни (което всъщност малко ми отне от романтиката на случващото се).
удивително беше и когато отидох в офиса на „армеец“, в която компания поради лични симпатии и ..ъъ.. е така де… абе както и да е, но ето че ний, в крайна сметка, сме притежатели на полица автокаско.
а ето го и най-изненадващото – влизам аз рано сутринта в офиса на въпросната компания с лек трепет и очакване за простотии. ако ме не лъже памет морна имах и тих тремор. представете си учудването ми, когато:
отваряйки вратата на приемната бях съпътстван от обосновано подозрение за тежка, кисела и хищна бюрократщина. оказа се обаче, че там има само 1. една голяма маса, на която има прилежно подредени формуляри, придружени с подробни упътвания за попълването им; 2. подредени столове; 3. подредени писалА; 4. подредени симпатични каки, очакващи ни с прозявки (това вероятно е защото все още не познават батя ви, уй на батя! 🙂
след около пет минути писане на голямата маса влязох с докиментите при каките. за беда тия хубави, все още ухаещи на сън и сапун каки ме опаткаха за нема и десет минути и ме натириха навън на студа да чакам при колата си за оглед.
сложих си аз апреските и ръкавиците, нахлупих калпака, загънах се с ямурлука и се приготвих да чакам. за тази тайна (на чакането) използвам древен тибетски прийом, който ме сбира с вселената, живота и всичко останало. какво бе учудването ми, когато след по-малко от пет минути (още не бях влязъл в медитацията) при мене се появи готин пич, който за около три минути оцени щетата, оправи докюментите, дори успя да си размени две шеги с мене и ме отпрати да си се прибирам на топло.
да, на „армеец“ са им скъпи застрах(улов)ките.
но мисля, че си заслужава
batpep 
Последни коментари