– татии..
– какво, татиното?
– ти остаряваш.
– еми така е, тати, нема мърдане. между другото – ти също остаряваш, въпреки че в момента си мислиш, че растеш. но аз не ти го набутвам в очите този факт, нали?
– е да, така е… обаче ти като остарееш съвсем и аз вече няма да си имам тати, а ще си имам някакъв… дядо!
– е, може и така да стане, но не вярвам. тати остарява, но в никакъв случай не одъртява!
– е, да… надявам се..
лиценз
дари живот!
batpep 
Е… нещата от живота. Ния се учи бързо.
ния е абсолютно безмилостна в разсъжденията си и спокойно би могла да пренапише „критика на чистия разум“.
безмилостна е и към остаряващия си баща, който (за разлика от мама, която е „младичка“) вероятно скоро ще започне да нарича „дъртия“.
но не това ме удивява, а факта, че тук всъщност съм предал само малък откъс от един наш значително по-обширен философски диспут, а лапето все пак е на четири години, маамустара!
бащичко 🙂
И моя такива ги разправяше (по отношение разликата между мен и жената) – майка му му обяснява, че дядовците и бабите му са възрастни, а чичо му, самата тя, аз и рзни други хора сме млади. И той вика „Е, тате… не е млад“. Тъй че, БатПеп, примири се, не си единствен дърт, очевидно татковците сме дърти 🙂
Ха! Аз к`во да кажа като при нас тати е възрастен, а мама е стара………….. ма`амуСтара… деЦка им работа…. не се коси. Ако почнеш да се връзваш, `начи вЕрно си остарял.
ванче, ти, батюото, докосваш същността на темата.
според мене старостта е функция, тя не е физическо състояние, тъй като ние (тук сбралите се) сме предимно хора, които мърдат, тъй като им е силен духът.
старостта е ментално състояние и ние немаме нищо общо с нея. даже обратно – ако има некой, който да се бори по-силно с нея, нека ми звънне, мое и да му купа една боза.
стари вещи няма, вте или могат да се използват, или не – но има стари хора.
аз лично съм виждал седемгодишен старец.