от известно време наблюдавам, че въпреки скъпото си и изключително качествено образование моя милост има сериозен проблем с комуникацията. забелязвам също, че този проблем е локализиран единствено при комуникацията ми с лица от женски пол (чшш, само да не земе да се обиди сега пък някой, бе 🙂 ).
този проблем не е от вчера. помня, че преди мноого години, когато бях ергенче, отидох да взема една кака от спирката, за да си я подведа вкъщи с цел да вземе правилното решение. обаче валеше силен дъжд и аз си свалих чорапите, щото ми се набираха в обущата и ми убиваха. влизаме ние с момата, събуваме си обущата в антрето и майка ми, абсолютно невинно, пита:
– сине, къде са ти чорапите?!
всички, с изключение на майка ми, се сконфузихме. най-много се сконфузих аз, защото чорапите, естествено, бяха в джоба на ризата ми, къде да ги сложа другаде. ето защо се направих, че не съм я чул и започнах да ръся нещо като шегички, за да замажа положението. майка ми обаче не миряса:
– синкоо – де си затри чорапите, бре!!
мамка им и чорапи! е, бях принуден да ги извадя тия мръсни, мокри чорапи от джоба на ризата и да ги пльсна на холната масичка:
– ей ти ги чорапите ми! сега спокойна ли си?!
– абе сине бе, абе как може да си пльоснеш мръсните чорапи на масичката, поне от момичето се засрами!!! – с искрено възмущение отвърна мама.
ето това е проблема. странното е, че с каката нямахме никакъв проблем в комуникацията (тя пък една комуникация беше… предимно несловесна 🙂 ), но очевидно е, че някой нещо не беше разбрал в този наш дискурс с майка ми. аз ли не разбрах тя какво ме пита, тя ли не ме разбра нещо…
наскоро пък се прибирам от работа скапан и с жена ми се приготвяме за лягане. преди да се мушнем под завивките – под нощната си лампа съзирам странен предмет. взимам въпросния предмет и започвам удивено да го разглеждам:
– кво е това бе, сънце ??? – задавам единствения нормален (според мене) въпрос, за който се сещам.
– не го пипай сега, не ти пречи!! – блещят ми се насреща.
бре, маамустара. аз ли нещо не съм наред… нито съм казвал, че нещо ми пречи, нито нищо. просто попитах какво е това странно нещо на нощното ми шкафче, това е…
… мога да дам още стотици примери, но принципът е все същия. виждам обаче, че и с щерка ми започват да се забелязват същите симптоми за проблеми в комуникацията – все по-рядко получавам нормални отговори на въпросите си и все по-често получавам въпроси, на които ..ъъ … трудно мога да отговоря. очевидно се смахвам.
абе голям проблем си е!
batpep 
Мисля, че проблема не е в теб. Не че искам да кажа нещо лошо за майка ти, ама когато си водиш някаква женка у да те пита къде са ти чорапите… абе сега като си помисля може и по-неприятни неща да те пита. А за странния предмет ако беше казал какво е, повече щях да разбера защо така ти вечер по никое време задаваш прoвокиращи въпроси, хе-хе. Всички понякога имаме проблем с комуникацията. Аз например трудно комуникирам с шефовете ми и супер лесно с непознати хора. И като си помисля, тя комуникацията е двустранна, сега другият ако е темерут някакъв трудно ще направиш нещо смислено. Та така и с жените. Ако са някакви дръпнати, нервни, кисели, зли и т.н. каквото и да правиш все в тебе е проблема. И май и двамата сме еднакви: все търсим грешката в себе си, което не е добре. Но понякога помага.
Аз по принцип съм много зле с комуникацииите, така че не мога да ти бъда от полза 🙂
Между другото и аз при опит за контакт с дъщерята обикновено получавам порция истерия и зъбене…
Явно не познавам добре протокола за връзка…
хахах, ма вие май наистина зимате писанията ми насериозно 😆
еехаа… ако повече хора станат като вас – предвиждам такъв живот, такъв живот!!!
Е деее 🙂
Кучето маха с опашка – значи е приятелски настроено. Котката маха с опашка – значи е здраво раздразнена. И какво става, като си замахат с опашки един срещу друг? Всеки разбира отсрещния по своя си начин, тоест – грешно 🙂 И следва боооой 🙂 Проблемът не е просто в комуникацията, а е форсмажорен, така да се каже. И решение няма 🙂
Да бе, така както го казваш, аз чак проблем в комуникацията не виждам (особено ако си даваш труда да мислиш по него, значи и да го има, ще се реши). Те истинските проблеми знаеш ли какви са, не ти се иска и да ги обсъждаш ;). Това са по-скоро малки чуденки по пътя. Важното е да не са твърде чести.
“ да вземе правилното решение “ – кикикики…
Хихихи… бате, не съм забелязала да имаш каквито и да е проблеми с общуването пък…
Но този предмет сега живо ме заинтригува… цяла нощ ще го мисля и ще ме човърка!
Няма проблем в комуникацията, а различни приоритети 🙂 Кай с’а какво беше това под лампата?!!! 🙂
Ко беше тва под лампата??? М??? 😀
Това сега да не е отново някоя мистериозна загадка за решаване. Пак ни закачи на кукичката нас, любопитните. 🙂
Кажи какво е де. Не ни мъчи. 😀
ами сега?!
то и аз се замислих къв е този предмет, немам никакъв спомен….
а и ЩО така се захванахте за тоз предмет, то човекЪт друг проблем си имал
че отде да го знам кво беше това, изобщо нямам идея – просто странен конструкт, плод на нечия болна инженерна мисъл. не ме изненада самият конструкт, защото аз от конструкти нищо не разбирам и по тази причина те всичките са ми изненадващи, та съм свикнал. изненада ме това, че това нещо стоеше на шкафчето под нощната ми лампа. точно там, където по принцип има само книжки и гарафа с водичка.
Виж сега, може да нямаш проблем с комуникацията, а бели петна в паметта. Т.е., жена ти е сложила нещото там преди няколко дни, обяснила ти е, но ти забравяш и всяка вечер пак питаш. Може и да имаш проблеми със зрението – нещото си седи там от месец, а едва сега го виждаш. А може и да имаш наченки на шизофрения – жена ти е обяснила, но на един от другите батпеп-овци.
Така че, сигурно нямаш проблем с комуникацията, а една или повече от горните причини.
Успокоих те, нали?
Кой има проблем с комуникацията? Хич не виждам такъв – я каква комуникация се завъртя с онуй нещо под лампата (тя светеше ли? 😉 )! 😀
псалутно, благодарЪ ви на всички 🙂
е са вече спокойно мога да си седна в градинката пред народния, да си викна една биричка и да си комуникирам на воля с каките 🙂
катарзис!
хахаха 🙂 Грим го обясни най-вече. 🙂 Помислих си, Grimm, че описваш Йенс, защото ситуацията е същата. Но върхът на забавлението е, когато той започне с голям ентусиазъм да ми разказва нещо супер интересно, което е научил от мен. И когато реагирам с „добро утро, това аз то го казах вчера“, отговорът е „може, откъде да знам кой какво ми е казвал“ 😛
Защо ли въпросът: „Сине, къде си затри чорапите?“ хич не ме изненадва… Нали си я чувал тази случка:
Сред нощ, купонът в разгара си, кой успял да забърше нещо се е усамотил където свари. На родителката обаче й се дохожда до тоалетна. Нахълтва в банята и заварва синчето в недвусмислена поза с някакво девойче. И, естествено, следва знаменателната реплика: „Е, бива ли така, бе маме – гол на цимента!!!“
Да си майка е диагноза, ей! 😀
Тъй като жена ти целенасочено ме насочи към тази ти нова тема, тоест, замери ме с линка……. отново ще се подпиша под твоя пост, този път с двете си ръце. Имам впредвид, че определено имаш комуникативни проблеми….. Мога да обясня подробно, обаче ми трябва разрешението на Батю да разкажа как точно се запознахме с него… Или по-скоро, с какви реплики от негова страна се запознахме. Таааа…. наборе…. разрешаваш ли, или не, да развеселим аудиторията? Обещавам че лични, семейни, служебни и други тайни няма да издавам! Заклех се!
ха!
я кажи, чи яз ни повня.
то ко и да повня, нали пусто съм си парче импровизатор..
Хе хе… има една лингвистка, която се занимава именно с проблемите на комуникацията между мъже и жени. Deborah Tannen, Gender and Discourse 🙂 Бих ти я дала, ако можех – забавна е. Също: You Just Don’t Understand: Women and Men in Conversation.
Я аз да те питам… знаеш ли случайно каква е етимологията на „механа“?
PS. А може би ти е отговорила така, защото по принцип с непознатите предмети се отнасяш по един определен начин – като ги разглобяваш? 😉
Ооооо… не поВниш, значи… Сега ще ти припоВня.
Та драги зрители, Блюто ми звъни един ден и ми казва, че Батю шЪ намине през мен, тия дни да получи една трафикантска пратка. Хубаво! Обаче аз не го познавам тоз` човечец и незнам какво/кого чакам.
Както и да е, отплесвам се в работа. Навън няк`в вълчи студ, в ужасния ми офис – още по вълчи студ…. Отваря се вратата изведнъж,/рязко и до наопаки на пантите/, нахлува някъ`в тип, маскиран с ниско нахлупена шапка „капутка“, това което се виждаше изпод шапката, беше скрито от яката на якето. И, точно очаквам да изреве: „Това е обир, вади парите!“, същия тоя екземпляр се изказва:
„Ебати /или еГати-не помня вече/ мизерния офис, къде да се изпикая, че умирам?????“…
Тъй като при мен се явяват всякакви индивиди, не се впечатлих особенно, и реших че е някой от „нашите“ но докато индивида се облекчаваше, с колежката стигнахме до извода, че тоз е нов. Изобщо не се светнах че може да е наш Батю. Като се завърна от облекчителното помещение, обаче индивида нахилен каза нещо от сорта на „А-здрасти-сега-вече-мога“ и т.н. Нататъка няма да разправям че ще навляза в различни видове тайни – семейни, служебни и т.н., а обещах че няма да издавам.
Какъв е извода от баснята????
хаха – верно ли бе?!
може и така да е било, даже като стой та гледай 😆
интересното е на какъв принцип сте стигнали до извода, че съм нов.
дали не е на принципа на онзи стар виц…
Нема виц! Като се появи „нов“ обикновенно леко се ослушва, оглежда, казва нещо като Добър ден и т.н. Рядко се случва да връхлети нЕкой с главата напред, да подмине 2 жени и да се забие право в кенефа. Даже не е рядко, а не беше се случвало досега…
е да, вас трудно нормален мъж би ви подминал току тъй.
но… – стига да не му се пикае прекалено много 😆
а вицът за разпознаването е култов, да го научите за домашно!
Като стана въпрос за комуникации…Нека да помогна на Размишляващите тук относно етимологията на тази прекрасна думичка МЕХАНА.Та думата има ирански корени – механа – „мей“ (вино) „хана“ (обител).Ако някои иска да ми благодари…Ае нема нужда.
„под нощната си лампа съзирам странен предмет. взимам въпросния предмет и започвам удивено да го разглеждам:“
Ако предмето цъка и има стрелки мое да е будилник, да знаеш. То кво ли не измислят ората вече – модерна работа детсевика.
абе едва ли. будилникът ми се казва ния и е на две и половина. и не цъка, а топурка. и пее. старомодна работа, детсевика.
Дай вица, вица дай…
господи, аз ако бях на мястото на момичето, просто щях да повърна и да си тръгна без никой от вас да ме види повече. камоли да се омъжа за такъв гнусняр.
и още нещо. не че имащ проблеми с комуникацията – просто си неудачник и не схващаш какво те питат и какво ти отговарят. тук не става въпрос за образование (можеш да имаш и 5 висши), а за възпитание. май първите десетина години от животеца ти ти липсват…
Critics – Хайде, да отворим заедно тълковния речник:
Синоними на неудачник
– несретник
– непрокопсаник
– пропаднал
– провален
И още един речник:
неудачник
Описание:
м. Човек, на когото не му върви, който не сполучва.
Какво общо имаше тази дума с тукашната тема???? Къде са твоите първи 10 годинки??? По-скоро от 7 до 10, когато в училище се учат СИНОНИМИ????
Критика дето се казва, се изказа неподготвен 😉
Батю (хихихих) да ти кажа, че на всеки се случва да е на различна вълна. Преди малко водих култов разговор.
– Къде отиваш.
– Да си довърша работата.
– Ми кажи едно чао, да не си сърдт нещо.
– Ми да, малко.
– Е що не каза?
– Не обичам да се обяснявам.
– ???? А аз как да разбера, че нещо ти е криво?
и т.н. още двайвсет минути, което приключи благополучно когато котката ми е качи на главата на човека и тъй. 🙂
Пък чорапите… наистина, как си могъл да ги плеснеш на масата? Логиката е следната – чорапи, мръсни, мокри, били са на краката ти, в обувките, в най-добрия случай понамирисват. Били са в джоба ти, вадиш ги и ги плесваш на масата в хола. На нея се яде, има книжки, списания, общо взето пази се чисто и ти да плеснеш нещо, дето в идеалния случай е мокро и смърди, наистина е дразнещо. А засрамването с другарчето е любим прииом на много родители/по-възрастни роднини. 😉
За под лампата нямам идея какво може да е. Т.е. имам, ама се съмнявам да е това. Пфу и тухла.
А вие вица за тухлата знаете ли?
:)))Стига бе, какво само питате дали ги знаем тия вицове! Не ги знаем, казвайте и двамата:))
Решили да подпитат една комисия разичните студенти.
Питали първо от математическия :“Колега, какво можете да ми кажете за това тук?“
– Ами това е тухла четворка. Тя е с такава и такава височина, такъв и такъв обем.
„Добре колега, следващият.“
Влиза студент по геодезия, историята се повтаря, накрая влиза студентка от УНСС.
„Колежке, какво щр ни кажете, какво е това?“
– Не знам. – смутено казало момичето.
„Е как, на какво ви прилича?“
– Нямам идея.
„Добре колежке, това е тухла, какво знаете за нея?“
– Нищо.
„Е добре де, за какво си мислите като я гледате?“
– За секс.
„???!!“
– Ми аз все за секс си мисля. 😉
Та така, тухли. 😉
:):):)
Мда, сега ако всеки си каже какво мисли за предмета, ще е като тест на Роршах, само че без картинките:)
здрасти пепи. то с комуникациите е така. а и майките винаги са си с едно на ум. да сте живи и здрави.
миси, гущи, ма и ти не го знаеш вица за определянето. или не искаш да го знаеш?
а уж си културен човек, скроен ширико.
срамота, дет викаме ние, дядките.
хахаааа.благодаря пепи. давай вица за определянето – не го знам. ама като ти прочетох първата случка и се сетих за вица дето майка засича сина си с девойче в банята в интимна ситуация и реакцията и била – ама защо бос на цимента бе сине (ще прощаваш ама това ми дойде първо на ум) 🙂
… та връщат се три каки от парти, по нощята. вървят си към блока и по едно време гледат – в храсталака, току до входа, лежи мъж, очевидно бездиханен.
брюнето се спуска, бие нежна ръчица между чатала на човека и установява:
– оох, слава богу – НЕ Е МОЯТ!
русата и тя пуска кунки:
– оох, слава богу – верно НЕ Е ТВОЯТ!
а червенокосата само мета един поглед, подушва и през смях обявява:
– аабе, маци! ми то тоя въобще НЕ Е ОТ МАХАЛАТА!
Срам няматеее, сраааам.
За подобряване на комуникациите следвай двата изпитани съвета:
– не задаваме НИКАКВИ въпроси;
– на зададените въпроси отговаряме с „Да, коте.“ или „Добре, муцко.“ Помага от първия път в осемдесет и седем процента от случаите. В останалите тринадесет използваме ключовата реплика „О, да! Права си, разбира се.“
Относно предмета – ще направим ли залагане? Стана интересно…
morrt – С риск да ме оплюе женското съсловие,може ли да ударя една контра на твоите препоръки. Не за друго, но просто не искам да се разочаровате излишно….
– не задаваме НИКАКВИ въпроси;
– на зададените въпроси отговаряме с “Да, коте.” или “Добре, муцко.”
на тази реплики, веднага ще те контрират с няколко дуплики. Примерно:
„Защо си такъв тъпак, никога нямаш мнение по въпроса?“
„Нарочно мълчиш, за да ме нервираш, нали?“
„Защо винаги ме оставяш АЗ да взимам решенията?“
„Не ми се подмазвай с тия мили изрази, а се дръж мъжки и кажи нещо“
„Не се съгласявай толкова лесно, щото знам че пак ще си направиш това което си решил“
„Явно си гузен, и затова се съгласяваш толкова лесно“
…………. мога да изброя още стотина, но мисля че общо-взето се разбира какво искам да кажа.
Какъв е извода от баснята?
КОМУНИКАЦИЯ РЯДКО ИМА, СПАСЕНИЕ СЪЩО НЯМА, ТАКА ЧЕ СЕ СПАСЯВАЙТЕ ПОЕДИНИЧНО!!!
Което е вярно – вярно е! 🙂
чеки че се объркАх.
кое е вярно – че някои жени задават шашави отговори, че некои мъже отговарят по хахав начин на странни въпроси, или че казармата, дето беше между „кенана“, гробището и затвора вече се продава?
Вярно е, че няма спасение, ако жената те е нарочила. С повод или по навик – няма значение.
Затвор няма! Това беше „дисцип“, но и той е в историята.
О, горкичките! Съвсем се разплакахте……Живи да ви ожали човек!!!!
Защо не си признаете, че сте най-щастливи, когато сте нещастни…..
Ванче, остави ги! Мъже! 👿 Добре, че понякога носят шапки, че не са им съвсем пусти главите!
*гледа презрително и клати омерзено глава*
;р
А, що не съм го видяла аз 2рия виц?? Ами да, знам го, вярно, как да не го знам:))… даже си спомням като ми го казаха за 1ви път, къв извод направи разказвачът: количеството на натрупания опит е обратнопропорционално не само на желанието, но и на възможността за трупане на нов, т.е. „зацикляме, зацикляме, ей!“ Дали се отнася и към комуникациите?
Morrt, ако си знаете интереса, точно тия са ви репликите;))… лично аз си признавам, че много по-лесно бивам озаптена, ако ме четкат, вм. да спорят с мен. А после аз грешките сама си ги признавам. След като са ми казали колко съм съвършена и права:)).