до ацедеце и назад II

понеже защото тука разни личности във връзка с предстоящите летни скитания непрекъснато ме тормозят с въпроси като как беше в гресията, ама не на Концерта – на всички им е ясно вече, че Той беше разкъртващ – ето:

гресията е едно доста.. ъъ… клисаво място за истинския скиталец. жегаво, тегаво, добре уредено, скъпичко. момите не са палави, па и не са кой знае колко убави. мъжете са си направо грозни – трътлести, космати, възтъповати и – о! да не повярва човек!! – мързеливи. просто политиците им са достатъчно умни, за да не изтърват нито едно евро европейска пара, та са си направили чудесна инфраструктура.

значи в гресията мога с чисто сърце да препоръчам неколко неща:

– метеора – това е едно планинско (според техните разбирания, лично на мене ми беше равнинно) място, където има некакви еолични скални образувания, на които са накацали едни шантави манастири. това задължително трябва да се види – така с пълна сила ще разберете какво ненормално животно е човекът, особено силно вярващия в нещо си.

– ако обичате камъняци сигурно ще ви се приходи в атина. там има камъняк много, сека сутрин по десет самосвала изсипват само покрай партенона. не знам що така не обичам камъняци, може би щото сто пъти съм ги гледал вече, ама който не ги е гледал и го влече – нека иде, нема лошо. един съвет – в близост до петмилионния град има и едно добро място за къмпиране – кокино лиманаки. къмпингът е спретнат, чисти кенефи, достатъчно бани и топла вода, и мивки, и квото там се сетите. хладилникът е един, но пък с подобаващи размери. освен това – дали ще можете да повярвате? – никой не краде. ама нищо не краде – една мома си беше оставила лапатопата да се зарежда на една масичка до баните и до вечерта никой не й го беше откраднал!!! ресторантчето е скъпичко, но пък мноого добро като кухня и обслужване. местата за къмпиране са определени с метални конструкции, като всяко си има тръстиково покривало, което можеш да си опънеш отгоре, та да не пече слънцето палатката/кемпера ти. къмпингът се нахождава на едно баирче над близо стотина метрово плажче, неохраняемо, но пък невероятно чисто – изброих около двадесетина кофи за боклук, всичките с найлонови чували, които изхвърлят ги всеки ден, честна дума. по протежение на плажчето си има и пейчици, скатани под сенките на маслините – ха познайте къде киснеше бат ви🙂

в кокино лиманаки вечерният шум е изключително нежелан. за пример – посред нощ дойдоха от рецепцията да ни се скарат, че се смеем, бекос сом пипъл ис траинг то слип хиър. представяте ли си – направиха ни забележка, защото се смеехме! също така установих, че тука е световната столица на гейзерите – в целия къмпинг с ъъ.. обикновена сексуална ориентация бяхме само ние, още едни българи и двойка гали, които обикаляха света и караха всеки по-странен от тях човек да напише с пръст думата „мръсно“ на собствения си език върху мръсната им кола, големи скици беха тия. иначе имаше „мъжка“ компания детеебци от белгия, мъжка двойка германци (така и не разбрах кой е мъжът – дали тоя, дето по цял ден ремонтираше караваната ли или оня, който готвеше), двойка унгарски валкирии, двойка елфи от свесия, гърци, абе – секакви🙂 симпатични хора са това гейзерите – никой не пречи на другия, никой не се самоизтъква, страхотно впечатление ми направиха, само дето са скучняги. дълбоко препоръчвам кокино лиманаки, стига да не се страхувате, че спинът се пренася по въздушен път. за две нощувки на нашата четворица+голяма палатка+колата да ни е до палатката платихме 71 евро, доколкото си спомням, ама това беше в края на май, сега ще да е бая по-различно.

– агиос константинас е крайморско поселище некъде между атина и солун, ма къде точно – не мога да кажа, щото след Концерта в главата ми имаще само рифове, светлини и вдигнати високо ръце. обаче все пак успях да възприема страхотната атмосфера на това местенце, прилича малко на нашия сандански, само че на брега на морето. ние лично спахме пред входа на некакъв къмпинг, блу бей ли, къв ли, който беше затворен, щото още не било сезон, ама една мома (българка), която работеше в местно заведение рече, че имало и много прилични квартирки за без пари наоколо. ние обаче се пльоснахме в чувалите бъш под маслините, ама то пък към пет часа сутринта ни подпра дъжд, та набързо се ометохме.

абе готино е в гресията, да попорастне диването и ще ги замъкна с майка й натам🙂

8 Responses to “до ацедеце и назад II”


  1. 1 xunap 14.07.2009 в 10:34

    Прав бях, нали ти казах! (много дразнещ израз, а?) Екстра си изкарал в Гърция, мда. АцеДеце и хубаво топло моренце. Какво повече може да иска човек? Направили сте и диво къмпиране, без инциденти, браво! А на къмпингa освен хладилник нямаше ли и 8-10 котлона, фурни и т.н., та да си готвите? Че ресторанта наистина си е скъп, няма как. То човек като е на кеф и едни домати с хлаб и сирене ще хапне и пак ще му е екстра. По въпроса за дивото къмпиране подочух, че нямали проблем да се спи в чувал без палатка и без да се пали огън, но само за една нощ. Законно било. То това трябва да се провери де, знаеш, някакви хипарски слухове се носят из въздуха.

  2. 2 batpep 14.07.2009 в 11:04

    абе виж, то е нормално да си е законно да опнеш чувала край пътя и да спиш, ми я си представи, че уморения шофьор не може да кара повече, кво да прави човек – да се пребива по пътищата ли? всъщност в нашия случай беше точно така – от умора бяхме смазани като кучета на шосе.

    а в кокино лиманаки нямаше кухня, само две-три барбекюта, разпръснати из къмпинга, ама без гориво. очевидно се очакваше да си носиш дървените въглища или ако не си носиш – да си купиш, нали ги знаеш гърчолята🙂

    още веднъж ти благодаря за ценните съвети, благодарение на тях ошляпахме над две иляди километъра из гресията без никакви (или почти никакви🙂 ) инциденти

  3. 3 denissa 16.07.2009 в 00:33

    Дотух те проследих от блога на Божо само да ти кажа едно – БРАВО!
    Не подозирах изобщо, че има и други фенове ,освен мен🙂 на The Traveling Wilburys!
    Поздрав!

  4. 4 batpep 16.07.2009 в 09:56

    хаха, аз пък тебе отдавна съм те бройнал, ма си трая🙂 изключително приятно съм изненадан, че тънка душа като твоята намира нещо за четене в това.. ъъ… блогоидно😀

    и да, аз също съм изключително изненадан, че освен мене има и други фенове на травелинг. мислех, че аз и гущера сме единствените🙂 очевидно на хората хармония, построена на повече от две тоналности, крехък акустичен звук и шантав брас, им идва в повечко🙂

    само дето нещо не можах да разебра – за какво ми го казваш това „БРАВО“??

  5. 5 denissa 16.07.2009 в 23:52

    Ха-ха.“Браво“ – то е за каквото се сетиш… все за нещо ще стане!😉
    Гъделичкане на мъжко его!

    • 6 batpep 18.07.2009 в 22:44

      може и да няма за какво да похвалиш, но ако похвалиш – може и да има за какво?

      (първоизточник на този тип мисловна конструкция – лао цзъ, известен също като бу-ян или бо-ян)

      или греша?

  6. 7 denissa 20.07.2009 в 00:06

    Нямаш грешка:))

  7. 8 batpep 20.07.2009 в 15:05

    хаха🙂

    винаги съм мислел, че този, който няма грешка, е малко нещо сбъркан.

    или греша?
    :mrgreen:


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

юли 2009
M T W T F S S
« Юни   Авг »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

дари живот!


%d bloggers like this: