снощи си нарезАх половин домат с малко сол, босилек и зехтин. обаче ми беше сухо нещо, та си сипАх и една рикия, от дедовата.
жената пък си надробИ нещо в една купа, обаче понеже ми беше гадно да я гледам как го яде това нещо, пуснАх тюрлювизията. тъй като това, което даваха по нашите канали, беше по-гадно и от онова, дето беше в купата на жена ми, пуснах европейското по лека атлетика, по юроспорта.
след като с изключителен интерес наблюдавАхме как некви (уж) каки фъргат некви дискове, гюллета и чукове жената най-накрая успя да си изяде нещото, дето й беше в купата, а аз нарезАх и другата половина домат – пак с малко сол, капка зехтин и стрък босилек.
и пак ми беше сухо. абе, това доматето сега не са като едно време както беха, от мене да го знаете.
по едно време тиа спреха да метат чукове и почна търчането. аз най обичам да гледам как некой търчи като изоглавен дорде си ядем домата. търчаха що търчаха – дойде финала на стотака, мъжете.
оставих си настрана чашЕто и турнАх очилата. те тия колко са мъже не знам, ама търчат яката.
и за кого да викам сега? жената легнА да спи, съвет не дава. за некой от черните.. ъъ .. европейци ли да викам или за белия? и ако черните са европейци, белия какъв ще да е? а българин нема, щото ние мое и черни да сме, ама черни, черни… колко да сме черни? и ти остави, ми то даже двама бели европейци имало във финала, единия ей сега го видох, че дребничък малко.
е са си е.. ….. – за кого от сичките тия да викам?!?!
а?
придърпАх обратно чашЕто и боднАх домат. от мене да знаете – сухия босилек изобщо не мое да се сравнява с пресния! а па розовия домат не мое да се сравнява с каквото и да било!!! а па да гледаш финал на стотака на европейското и да не викаш за никого си е чиста простащина!!!!
избрах си един от двамата бели – по височкия, че ниските мъже са ми антипатични – и почнАх да викам за него. знаех, че е безсмислено, че пак черен ще е най-бърз, то ясно.
ама нали все пак сме европейци, ще си викам аз за белия. по-височкия дето е.
а то па белият взе, че им съдра шортите на всички негри, както и на дребния бял, ебаси!
чудна работа.
никога преди не ми се е случвало да викам за някой на спортно състезание и той да победи 🙂
–––––––––––––––––––––––––––––
пп
абе, а някой знае ли що на победителите в стоте метра им казват „най-бързия човек на едикаквоси“ при положение, че тия на 200м. са със значително по-висока средна скорост?
batpep 
доматитата :)))))))
ти що ми гледаш в купата? а, А?
аз гледам ли ти у доматите?!? ммм
то па една купа … те па едни домати …
„никога преди не ми се е случвало да викам за някой на спортно състезание и той да победи“
Винаги има първи път… 😉
ее – някой най-накрая да остави доматите и купата на заден план и да забележи какво съм написал 🙂
усещам лек привкус на доматен нихилизъм, доматорасизъм и доматена носталгия. все пак турският домат бие и на 100 и на 200 и на 300 метра и само по случайност некой български да му скъса шортите, ама последното е по-скоро чист късмет, отколкото въпрос на тренировка(отглеждане) 🙂 семката е важда да го е а.
не си прав за средната скорост! болт почти ги изравни, но пак на 100 е по-висока /9.58 и 19.19/. и не се коси – белите освен, че не могат да скачат, не могат и да тичат. тоя белия, да знаеш, е бил специална селекция, да не се вижда дискриминацията. ма пък му разбираме на доматето! аз какво розово домате закупих от едни 2ма дедовци на шосето край кричим преди месец… оказа се, че онези от едно време още се гледат по нечии градини! ама гражданьете като сме склонни да купуваме комшийските, че са по-на сметка…
аз много обичам розово доматето (или както там му казвате) и с интерес сравнявам вкусови и разни други усещания.
ние с юсеин сме малко … ъъ .. как да кажа… ами различни.
той е черен, а аз – не. той е бърз, а аз – не. обича да тича, за разлика от мене, аз обичам да лежа. на меко.
и т.н., и т.н…
та за думатиту или както там му казвате – експериментирал съм много. пробвал съм нАучен подход, пробвал съм метОдата на опита и грешката, включително съм крал марЯл, щото не искаха да ми продадат.
така.
1. първо място печелят доматитата от някъф нов парник в сандански, веднага след тях са петричанските. цена – от 2 до 2.50 лв. в софийската търговска мрежа.
2. на фторо место идват кауфландо-било-хито-хипермаркетските. не ги знам отде са, от туркия най-вероятностно. цена около и под 2лв.
3. най-гадни са думъдетата по селата. сплути, меки, прокиснали и продавани от още по-прокиснали лелки. цена…
цена…
ЦЕНА?
ми, батка, преди три деня спряхме на пазаря в Костинброд, туй прекрасно поселище на джигитите с голфове, които могат да бият перничани, силата е с тях, само лек напън им требе.
цената на розовото домъде беше 4,20лв./кг.
да, прокиснало. да, меко. да, сплуто отгоре и зелено отдоле.
но 4.20.
ма ако искаш бе, не те карам насила! яз от градината си съм ги късАла тея домати…
Бреее, аз за четер и двайсии ще си наема черна лекоатлетка.
Небе, няма – ще си купа бира и 3 пакета „Зайо байо“ 🙂
зайо байо е задълже. ама от оня, от 20 стинки пакета.
и после шумно смучкаш са си изчистиш лепкавото от зъбите.
продължение по темата за доматите, с днешна дата:
1. „билла“ на бул. „българия“ – 4.49лв. килото, като на сичко отгоре ми ги опаковали в тарелки, та да не мога да ги подуша. да фанат и да си ги заврат в .. абе – кретени.
2. сергийката пред „345“ на автогарата в старата овча купел – 3лв. килото. купих един домат, да го опитам. не беше идеално лош, но бързо се сплу след нарязването.
3. „кауфландо“ у циганската овча – 2лв. килото, чудесни домати – свежи, ароматни и мноого вкусни. нема да забрава обаче селянина, който риеше като прасе у купчината розови домати. рие и нарежда:
– ебати доматите, те сите зелени, бе, ебати боклуците! глей!! това домати ли са?!!! и два лева килото, да ви ебем у немците крадливи да ви ебем!!!
не издържах и го сръгах в ребрата:
– вуйче, стига рови като свиня тука, ми се Обърни у лево и че видиш купа с червените домати.
тоа се сепнА, обаче аз откакто понадебелях съм бая внушителен като телосложение, па и в неделята съм леко брадясАл, та оня реши да не се заяжда. погледна към купа турски, с ген от медуза домати, дето имат вкус на същата тая медуза, съчетана с лек дървесен привкус, които ги държа по две седмици в хладилника и пак не се сплуват, ухили се щастливо и рече:
– я! верно бе!! ей ги къде са хубавите домати!!! при това два пъти по-евтини!!!! – и се втурна да си рови и в купа с червените домати. изследователският ми порив ме тикаше да ида и да го подслушам какво мрънка, дорде рови, ама немах нерви повече.
така с думатиту. сега да са пофала – с благоверната този път успяхме да си купим саксийка със зелен босилек, истински. не успяхме да си намерим семенца, та купихме саксийка.
някой да знае как се гледа това нещо?
Ние минахме на краставички с копът, лук, оливие и лимо – направо идеалната салатка за всички случаи.
Босилекът, бате, се гледа сам. Поливаш го, кат видиш, че му е изсъхнала почвата, и береш само големите листа от връхчетата. Той си прокарва нови – аз вече така почти 3 месеца си хапвам пресен домашно гледан босилек от една саксия. Много е гот!
данкю всинца ви!
а колко да е на слънце босилекът? на терасата може ли? и коя тераса – югоизточното или северозападното изложение? а вятърът да не го съсипе?
Я моя съм го турила на югозападния балкон :), у ниското, щото да не се праши много, на завет и сенчица. Добре се чувства, расте и ухае. При тебе не знам кое изложение да избереш, но все пак това е трева – не се нуждае от много филисофия. 😉
Бате, какъв подарък съм ти приготвил за сряда – точно по темата. От градината на леля е – дано не се сплуе дотогава:)
епа той ако не се сплуе за половин седмица – направо в природо-историческия да го излагаме 🙂