Този пост ще го напиша с малки и големи букви, защото много от читателите ми се сърдят, че пиша с малки, но те просто не знаят, че това си има причина.
Както и да е – днес ще пиша за зелето.
Значи ето какво правят грижовните домакинства – отиват на пазаря или някакви други тайни места и си купуват зеле, обикновено около димитровден (или когато там). Закупуват некакъв бидон, както и редица други тайнствени неща, които забъркват във въпросния бидон. После тургат зелето (може и друг зарзават) в бидоня и почват да претакат.
Но нека не продължавам, защото вие познавате езика ми, а аз от ДВА ЧАСА варя КИСЕЛО ЗЕЛЕ в тенжура! Иде ми да хвана света, да му светна един тукат и да го изям. Целия!!!
Както и да е (омммм!).
Нека подходим рационално – за да си турне кисело зеле човек трябва да:
1. купи некво зеле – евтино е, да речем една зелка му е 1 левче.
2. Да има бидон – и те не са скъпи, двайстина лева, примерно.
3. Да закупи качествена сол и разни други иширети, без които нема да стане – и това не е скъпо, към пет лева.
4. Да се гъзи цела зима и да внимава, щото ако една вечер не претака зелето – ше се вмирише, ше стане на пихтия и т.н.
5. Ако случайно живее на петия етаж, а зелето е в мазата – непрекъснато да ползва асансьор и да псува съкооператорите, които искат да се приберат вкъщи.
Мога да продължа, искате ли?
Сега: какво е необходимо, за да сготвиш едно вкусно зеле?
Ми нищо кой знае какво:
1. Голяма тенджера
2. Някакви подправки
3. И мноого, много газ ( и/или електричество), защото зелето увира трудно, а и яко смърди на зеле, когато вариш.
Ето как една маджа със старо кисело зеле за мене струва:
1. Зеле – ок. 1лв.
2. Морков – 0.1лв
3. Пушено кокалче за кучета – 3лв.
4. Домат, подправки, трето-пето – още двайстина стинки
5. Варене – два часа до тука с газ, нинам, `ма поне два лева, а и абсорбера буха, че смърди на зеле.
А ето колко според мене струва домашно приготвена порция зеле:
за киснене, смрад, треперене и претакане; за загубено време, което можеш да употребиш с любимитге хора; за факта, че можеш да закупиш същото зеле от магазина, направо готово; за това, че домът ти няма да смърди на вкиснало зеле;
и за мноого други давам оценка на зелето си:
слаб (2)
batpep 
Аахахаха разсмя ме яко с тоя синдром 😀
Аз докато живях в „студения“ град, две или три зими правих зеле в бидон, ама грам не съм претакал.
Ръгам зелките и солта в бидоня, водата отгоре и тва е.
Не съм имал скапана зелка, нито пък газови атаки от към бидоня.
Та да не е причината за всички проблеми баш в претакането 😀
Обаче.
Приличното количество зеле за една манджа ми идва към 4 лв., не 1, щото килото му е 1.50-1.60 и нещо не ми е удобно. Аз правя друго – купувам прясното и го давам на свекърва ми да го прави и държи при нея. Хем не купува жената и има, а синът й периодично прескача, за да я види, а и да ми донесе няколко зелки в малко бидонче. Ама кой както се урЕди. 🙂
И се обзаведете най-после с тенджера под налягане! Ще ви съкрати половината време и енергия. 😛
мудро!
но аз вчера исках друго да кажа, ама в бързината не успях – това зеле ми излезе златно, щото освен енергията, която похабих да го сваря, без да ми се осмърди цялата къща и енергията, която похабих аз самия (за човешки потенциал говорим), това зеле най-вероятно никой няма и да го яде. и не защото не е вкусно приготвено, а просто щото си е зеле, то пушена сьомга нема как да стане.
да бех поръчал една пица да ми доставят, ебаси
винаги съм „за’ пицата 😀
по всяко време!
Ахаааааа, понеже не го обичате, таковата. 😛 Аз пък си умиргам за него. Единственото ядене, което може да ме накара да стана посред нощ и да завра глава в тенджерата, е сърми! И хич не ме мързи да ги правя, за разлика от всички други връткави манджи. 🙂
Сърмички, ама от тия, малките, дето са като детски пръстчета 😀
хахаха, е те не са точно като детски пръстчета, ама дай сега да не влизаме в подробности 😆
абе, има ли я още оная кръчма на река чая, след асеновград?
там правехя едни джамурки, аз мое и да не съм педераст, но никога нема да ги забравя..
Направо мой да ми завидиш, бате!
У наш`та къща, единствения дето яде готвено зеле е щерката. И може да го яде денонощно, което нЕма как да се случи, щото…. нема кой да и го сготви. Иначе на салатка, всички го обичаме, но поради наличието на язваджия у нас и поради наличието на това, че той най-много бърка у купанята като има такава, у наш`та къща кисело зеле не влиза щото оная лакомия яде и после вие като саранска мечка. А иначе, баща ми известен, ама много известен майстор на спорта по кисело зеле. Уникат го прави, обаче се жертваме дружно и никой не яде…….
Та! Отплеснах се малко. Решила съм си проблема кардинално. Като ми затребват сърми, дрънча по телефона, тате вади 1 зелка аз я обезлистявам скоростно и тайно и навъртам сърмичките като детските пръстчета /разбирай 3годишно позатлъстяло дете/ и ги метам у глинения гювеч, който скорстно се бута във фурната да къкрЕ цела нощ. /сърмите си ги пробвал, знаеш за що иде реч/. Смрадта пак я има сутринта, ама аз така или иначе се будя по-кисела от зелето, та от мисли за кафе, другото го пропущам. С`а ше кажеш, що не храня горката щерка?!?!? Мно`у просто. Тя си има 2 баби, които ни знаят чалъмите и сготвят ли този ми ти миризляк, … канят я на гощавка.
Умничко съм, нали???
има я, и все така си ги правят джамурките 😀
ванче! слушай кво казва надинка – кръчмата джамура още си била там!
в такъв случай аз предлагам (ако ще пътуваме заедно де) да тръгнем по-късничко и да спрем да хапнем там. пък сърмичките и джамурките на каквото искате да ви приличат, аз данък обществено мнение не плащам 🙂
хахаха, обаче не моа да се сЪпра да кажа един виц, дето се сетих във връзка с темата, която незнайно как подхванахме:
та срещат се двама, единия наскоро се оженил за бившата на другия. дъра-бъра, ама все пак се стигнало до съответния въпрос и бившия рекъл:
– как сте вие, тя моята е малко втора употреба, ама все пак?
– аа – отговорил настоящият – втора употреба е първите пет-шест сантиметра, нататък си е чисто нова.
😀
пхахаха уахахахаха не могааа ебати якия виц 😀
Наистина ме интересува причината (причините?), поради която не използваш главни букви в текстовете си – чисто научен интерес. 🙂 Ако не те затруднява особено, моля, сподели я.
По темата за киселото зеле. Какво е това зеле напоследък, все улучвам с такива листа, които не стават за сърми – дебели, груби, цяло изпитание си е да свиеш сърми.
чисто практически – когато пиша само с малки букви разбирането на текста е силно затруднено, особено за по-неграмотничките, което значително стеснява аудиторията ми и ми позволява сравнително точни оценки за коментиращите, както и възможност да отговарям на всички. е, почти всички 🙂
елементарен психо трик, но пък на мене ми върши работа 🙂
или поне в този формат.
с такива листа сигурно наистина ще е трудно да свиеш на някого сърмите 😀 😀
С риск да съм баси-гадния-бот-дето-ви-разваля-кефа, ама…
Стига с тея сЪрми де… 😉
А вицът кърти! 🙂
баце, вервай ми – майсторскиje направени месни зелеви сърми, поляти със сос бешемел и запържен в масло червен пиперец са…
аабее… кво ли разбираш и ти, кво да ти разпраям, кат не ти разбира чутурата…
😆
Ааа, не с лошо, Седларов! 🙂
Разбира ми чутората, вервай ми. Вчера ядох сарми за обед. И си облизах лапите. 🙂
В Ъ-то ми е болката.
Хич не обичам интелигентни хора да бъркат тая така проста дума.
СЪрмата е съвсем друго нещо. И, баце, вервай ми, не се яде. 🙂
мм, аре тогава е са те тука те да ги преведеш правилно двете думи, с обяснение за етимология и фонетични промени и т.н, та да видим колко си добър/а 🙂
замалко да забравя – пише се „чутура“.
Пърео, така са ме учили в училище.
Второ, до преди година-две и аз не знаех кое е правилно, но проверих.
Прости ми, но ще си позволя да цитирам, защото не ми се пише наново, а е обяснено достатъчно добре.
За „чутурата“ съм напълно съгласна, признавам, че не знаех правописа й. И благодаря за поправката.
От 2002 г. е грешно да се пише “сърма”, когато става дума за ядене. Също така е грешно да се пише “взимам” и “жетва”. В собствени текстове си позволявам да пиша “сърма” (бих писала и “взимам”, но просто не ми е в речника). Това е моят малък и незабележим протест срещу ограничаването на дублетността в езика. Така де, имам си позиция! 🙂
batpep, благодаря. Точно такава причина за пренебрегването на главните букви не бях срещала досега. 🙂
хаха, всъщност ме мързи 😆
Ха!!! Призна си най-накрая!!!!
Предлагам да закриеш зелевия сезон и да сготвиш/м/ят …. мусака.
хи-хи-хи!
😆 😆 😆
е нема да го оставиш на мира и това си е
НикогИж!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
стига ме дъвкА бре, ванче, нали ти казАх, че лично ще ти я сготвя пустата мусака, хем облечен с една готварска престилка само, ама ти рече, че на циганския чарк немАло фурна.
е къде да ти я опечем тая мусака, кАжи?!?!
дОма не щеш, на чарка немАло фурна…
Абe, да речем че си се оправдал. Ама това съвсем не значи че си оправдан. При това, никога, ама никога не е ставало въпрос ТИ да я готвиш…. Айде, да не връщам лентата със спомените, че това е съвсееееееееееем друг фЮм.